BlogiTip >>

В най-общия случай една wireless LAN мрежа се състои от wi-fi access point (рутер), безжични wi-fi клиенти и Ethernet локална мрежа, свързана към Интернет.

Това е пример за малка мрежа с една точка за достъп, която осигурява безжична връзка към Интернет както за преносими лаптопи, така и за десктоп компютри. Всеки от компютрите трябва да разполага с безжичен мрежов адаптер, който може да бъде USB или PC карта. Wireless рутерът и клиентските адаптери трябва да са съвместими, т.е. да поддържат еднакъв безжичен стандарт 802.11a или 802.11 b/g. Има безжични рутери, които поддържат и трите стандарта. За нормалната работа на мрежата се изискват някои основни настройки на рутера и на клиентите.

Безжичният рутер обикновено има три компонента. Това са порт за връзка към Интернет, няколко Ethernet порта за локалната LAN мрежа и Wireless интерфейс, включващ антена за връзка към безжичните потребители (клиенти). Всеки от тези компоненти изисква определена настройка на параметрите, така че мрежата да работи нормално и потребителят да получи желания безжичен достъп до Интернет.

Портът към Интернет обикновено се настройва със статичен IP адрес или получава динамичен адрес по DHCP. Има случаи, в които се изисква настройка на PPPoE. В повечето случаи тези настройки се определят от доставчика на Интернет, затова трябва да са предварително известни. Настройките на безжичната мрежа обикновено изискват:

IP адресите на безжичния и LAN интерфейсите обикновено се конфигурират чрез DHCP сървър, така че клиентските компютри да получават автоматично всички IP настройки.

Очаквайте още по темата. Регистрирайте се и направете своето предложение за редакция.

Към статията в ItellectIP.org.

При изграждането на малка безжична мрежа е достатъчно да инсталиране един wi-fi Access Point (AP) или рутер. За осигураване на по-големи зони на покритие обаче няма друг начин, освен да използвате повече от едно AP. Около всеки access point се формира зона на покритие, която се нарича още микро-клетка или просто клетка. С поставянето на няколко безжични точки се създава клетъчна мрежа, при дизайна на която трябва да се спазват няколко прости правила.
Първo: всички AP-та трябва да се настроят с еднакво име на безжичната мрежа - SSID;
Второ: две съседни клетки трбява да работят на различен wi-fi честотен канал, за да не се смущават взаимно;
Трето: клетките трябва да се припокриват пространствено в рамките на 15-20 % в крайните зони от покритието, за да се осигури зона за плавен преход между тях.
Всички тези условия са необходими за да се създаде възможност за wi-fi роуминг между клетките. Преминавайки през клетките с лаптоп или друго портативно устройство се получава автоматична пренастройка към access point-а с най-силния сигнал в дадения район.

На схемата всички клетки имат един SSID и работят на различни честотни канали, които за обхвата 2,4 GHz са първи, шести и единайсети. В този обхват това са единствените канали, които не се смущават взаимно. Те могат да се използват многократно като се спазва изискването две съседни клетки да работят на различни канали.
Тук идва момента да определим Access point или рутер трябва да използваме в клетъчните мрежи. Отоговорът е Access point и ето защо това е така. Когато преминавате с лаптопа си или безжичното клиентско устройство през различните клетки не трябва да има прекъсване във връзката. Условията за wi-fi роуминг бяха изясненени по-горе, но за да продължите да използвате връзката трябва да запазите комуникацията на мрежово - IP ниво. Затова се използват AP, тъй като те са част от една IP мрежа и не се налага да маршрутизират пакетите с данни. Рутерът се използва само като gateway към други мрежи в Интернет.

Ако вместо access point, за клетките използвате безжични рутери, ще се получат няколко IP мрежи за wi-fi устройствата. В този случай при преминаването от клетка в клетка ще трябва всеки път да сменяте IP адреса на клиентското устройство ръчно и по този начин връзката ще прекъсва.

Към статията в ItellectIP.org.

Как да публикувате e-mail адреса си в Интернет страница без бъде открит от спам роботите?
Много често вече може да видите следното изписване на e-mail адреси - myaddress at uebsite dot com, вместо стандартното myaddress@uebsite.com. Причината за това е, че спам роботите постоянно сканират страници и откриват e-mail адреси със стандартен синтаксис. Естествено не звучи сериозно да изписвате e-mail адресите си с думи на официалният ви уеб сайт. Ако пък ги публикувате във вид на изображение вместо препратка ще затрудните обикновенните посетители. Съществува възможност да прикриете своя адрес от спам роботи и въпреки това мейла ви да изглежда нормално за хората, посещаващи сайта. Техниката е известна като Cloaking [клоукинг] и означава прикриване или замаскиране. В случая се използва код на Javascript, за да прикриете синтаксиса на своя e-mail адрес. Ето и един пример:

<script language='JavaScript' type='text/javascript'>
<!–
var prefix = '&#109;a' + 'i&#108;' + '&#116;o';
var path = 'hr' + 'ef' + '=';
var addy59240 = '&#105;nf&#111;' + '&#64;' + '&#105;nt&#101;ll&#101;ct&#105;p' + '&#46;' + '&#111;rg';
document.write( '<a ' + path + '\'' + prefix + ':' + addy59240 + '\'>' );
document.write( addy59240 );
document.write( '<\/a>' );
//–>
</script>
<noscript>
Този email адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да я видите
</noscript>

Резултатът от този код в html страницата е:info@intellectip.org .
Както виждате това е препратка към реален e-mail адрес.
Как да генерирате своя e-mail чрез горния Javascript? Достатъчно е да промените изписаното във var addy59240. За целта първо трябва да прегледате таблицата на ASCII кодовете от следния Интернет адрес http://www.ascii.cl/htmlcodes. В нея за всяка буква, цифра или знак от латинската клавиатура съответства HTML код. Така на пример малката буква “i” има HTML код &#105; . Ако проследите внимателно написаното във var addy59240 ще видите, че освен буквата “i”, със ASCII кодове са заместени и символите “о”, “@”, “е” и “.”. Така се получава цялото наименование на адреса: info@intellectip.org.
В края на Javascript кода има следното съобщение :
<noscript>
Този email адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да я видите
</noscript>
Прието е когато се използва техниката на cloaking да се изписва по подходящ начин предназначението на кода. В случая е означено предпазването на e-mail адреса от спам ботове.

Към статията в ItellectIP.org.